петък, 10 юни 2011 г.

"Drawing Day -България- 04.06.2011 - да рисуваме заедно" - Историята на Пловдив


"Drawing Day -България- 04.06.2011 - да рисуваме заедно"
1.гр.Пловдив -  Мария Петрова , Детски отдел на НБ"Иван Вазов"
9:00 – 13:30 , Градската градина / „Цар Симеон“/, до "Пеещите фонтани"
Изложба  - 24.06.2011 г. , Детски отдел на НБ"Иван Вазов"
125 рисунки А4 + 40 рисунки на плаката = 165 рисунки
http://www.facebook.com/mimiopal2005/posts/151038214968579#!/media/set/?set=a.188618974523184.61270.181998025185279

  „„ Drawing Day – България - 04.06.2011” започна за мен още в ранните часове, когато се опитвах да надуя балоните, с които щях да украся изложбата сред дърветата в Градската градина „Цар Симеон”. Спуках няколко, други постоянно се измушваха от торбите, а щом стигнахме мястото – вятърът ги отнасяше. Започнах да ги завързвам около гледичиите, но скоро разбрах, че не е добра идея – пукаха се от бодлите, от разцепените кори по стъблата, от... Набързо овъртях със зелени ленти групата дървета  и завързах останалите балони в средата им – на безопасно разстояние. Това щеше да е мястото на импровизираната изложба. В двата края защипах две български знамена, окачих : плакатите на инициативата, на  участващите градове и общия- за дърветата и автографите, приказката, историята на отминалия “ Drawing Day -2010 “ и колаж със снимки.         Наредих десетки клип-бордове, защипали листовете с логото на Drawing Day 2011, по пейките на мраморните стъпала. Разнесох и няколко комплекта за рисуване и седнах да огледам направеното. 

 Забелязах двата кашона с опаковани подаръци в торбички с надпис “Thank you!”, букета с розови и оранжеви рози от моята градинка, които скоро щях да подаря на Васка Тонова-завеждащ Детски отдел на НБ”Иван Вазов”. Тя ме подкрепи за втора година да организирам Международната инициатива Drawing Day в Пловдив. Букетът беше от 9 рози, разцъфнали с 11 пъпки-толкова бяха градовете и групите в тях, които бяха изявили желание да се включат в общото ни рисуване.( един отпадна)

 Дойдоха двама полицаи от Общинска охрана, провериха разрешителното ми и останаха с нас до края. Хубавото беше, че през цялото време разглеждаха с интерес увеличаващата се изложба, а в края единият от тях дори нарисува фонтаните, градината и паметника на Альоша, който се виждаше в далечината.
 Точно в 9 часа дойде и най-нетърпеливата художничка. Йоанна Димова рисуваше с мен в  Ателие „Съкровища”. Нейната майка започна да чете „Горска приказка”, защото им разказах, че който я илюстрира ще бъде част от книгата, която ще издаде нашият медиен партньор www.azcheta.com .

 Първата рисунка, с която открихме импровизираната изложба сред дърветата, беше на Ивайло Иванов. С него се запознахме миналата година на Drawing Day 2010. Тази беше дошъл отново с майка си, но и с приятели. Г-н Христозов направи една графика, изобразяваща пълното езеро, в което едно семейство си правеше разходка с лодка и сподели, че е отделил време да свърши десетки неща тази сутрин, за да е навреме и да е сред първите. Попита ме дали няма място в града, където да се събират самодейци като него, които не са много млади, но много обичат да рисуват. Неговата съпруга ходела да пее два пъти седмично в такъв хор, а защо за аматьори-художници да няма!!! И аз се попитах същото. Веднага си го записах като идея, която подлежи да бъде реализирана.
 Идваха и други групички : приятелки, съседчета, съученици 

( първокласниците от ОУ”Райна Княгиня”, на които преподавах и с които спечелихме десетки награди през тази учебна година ), семейни приятели, дружки от детската градина... 
 След 12 часа вече имах и друга помощничка ( освен групата от Детски отдел ),  която приканваше минувачите да се включат, децата да нарисуват втора творба, а накрая придума и единия от полицаите да опита. Силвана неуморно раздаваше допълнителни листове, редеше готовите неща по лентите( които трябваше да донавържа, защото не стигнаха ), обясняваше къде трябва да се подпишат на общия плакат и им напомняше да се върнат за награждаването. Тя получи много подаръци, защото беше дошла с още двама – мама и братче.
 Един от организаторите на „Таланти срещу дрогата” ме помоли да изпращаме от художниците си на тяхната сцена във Военен клуб. Те взимаха клип-бордовете, новополучените флумастри, моливи, пастели, боички... и отиваха да покажат уменията си и там.

 Аз вече бях успяла да направя първата си рисунка със сух пастел и побързах да я фиксирам, защото излезе силен вятър, който издухваше свежите цветове от листа. Васка се нареди до мен, за да направи втората си творба. Като миналата година – копие на моята, но погледната през нейните очи. Тази арт-терапевтична техника много ни допадаше. Постоянно се смеехме на асоциациите, които правехме и предупреждавахме снимащите ни. Миналата година имахме само снимки на гърбовете си
( забавното е, че и тази година излезе такава моя снимка във вестника ).

 Един колега беше довел дъщеричката си да порисува. Тя скоро приключи и се отправи към красивата върба, вляво от стълбичките. Докато ние си говорехме за работата му, свързана с арт-терапия, тя се обърна  към него, подаде му една чашчица и го попита иска ли от живителните сокове на дървото. Това много ме впечатли, защото напълно отговаряше на темата на днешната инициатива „Гора за хората”. Те после намериха време  и да се погонят, както и да се разходят из градината.
 „Горска приказка” беше прочетена от десетки деца и родители, а аз я разказах поне 20 пъти. Събрахме много подходящи за илюстрирането и рисунки. Очакваме ( нейната авторка )Валентина Маринова да направи своя подбор, за да видим готовата книжка през месец септември.
 В 13:30 всички се бяха наредили до общото пано, което вече имаше своята гора от дървета-автографи. Аз отново призовах всеки да се подпише, но скоро открих, че мнооого от дошлите бяха пропуснали тази част.

 Зам.-кметът Георги Титюков дойде на закриването и раздаде десетки награди на включилите се в инициативата художници. 

Той остана удивен от броя на рисунките ( 125-на лист А4 и 40-на общия плакат + една на асфалта във фонтаните ), многообразието на сюжетите в тях ( дървета, самодиви, пеперуди, цветя, слънца, хора, сърца... ), възрастовата граница на участниците ( Василена Петрова – 2 години, Васка Ганчева -  68 години /внучка и баба/ ).

 Обещахме си скоро да участваме и в други подобни инициативи, в които хората се събират заедно, за да творят, общуват и се забавляват.
  До края на деня всички направихме албуми във Фейсбук, където качихме снимки от случилото се и самите рисунки. Включихме ги като линк на страницата на събитието и ги споделихме със света.
 Сега ни предстоят големите изложби по градове, а после ще си ги разменим, за да ги видят повече хора и от България.
Организатор : Мария Петрова / България, Пловдив, ОУ”Райна Княгиня”/ „

Няма коментари:

Публикуване на коментар